Независимо дали сте високопоставени ръководители или родители, които гледат детето си

Независимо дали сте високопоставени ръководители или родители, които гледат детето си вкъщи, самокритиката е наклонност, която доста от нас споделят. Свикнали сме да мислим, че тя ни оказва помощ да поправяме минусите си и да станем по-добри. Но това е извънредно неправилно. Проучванията сочат, че самокритиката по-скоро ни саботира, в сравнение с ни оказва помощ. Тя пречи както на работните резултати, по този начин и на щастието ни.

Жените в частност са изключително предразположени към самооценка. Те са склонни да винят себе си, когато се провалят, а да приписват триумфите си на случайността и другите хора. (Мъжете са по-склонни към противоположното – да приписват успехите на себе си, а загубите – на обстоятелствата). Това е една от аргументите дамите рядко да желаят покачвания.

Ето по какъв метод самокритиката ни пречи:

Държи ни фокусирани върху това, което не е наред с нас, и по този начин понижава нашата самоувереност;
Кара ни да се опасяваме от неуспех, което се отразява зле на представянето ни, кара ни да се отхвърляме по-бързо и води до недобро взимане на решения;
Прави ни по-малко издържливи при неуспех и по-малко склонни да се учим от грешките си.

Ползите от състраданието към себе си, колкото и „ несериозно “ да звучи, са подкрепени от съществени обстоятелства. Голяма част от тези обстоятелства са събрани на едно място от Кристин Неф.